Постинг
30.03.2011 11:08 -
Tъжни истории
Автор: smiley235
Категория: Тя и той
Прочетен: 8639 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2011 21:18
Прочетен: 8639 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 12.04.2011 21:18
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунешω Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи. Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!" Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичамω Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове. На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи! На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край!"
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"ω "
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..." В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край..."
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по
своите места.Седеше тя отлична ученичка
загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе
и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно
съчинение.Първо помислета след туй в тетрадките
пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си
стоеше все така и мислеше какво да
пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се
момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката
пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от
нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след
далго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка
с развълнувано лице.И две петна като две лалета
изчезнаха от нейното лице.Всички ученици
напуснаха класа.За днес свършиха всички
часове.На чина,последен до прозореца говореха
те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си
тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз
друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега
дървен през дъски изгнили диша!"-започна да
разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна
тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен
той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в
знак на обич и любов!С букет от шарени
лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я
той"Лаленце мое".Като лале красиво беше
тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко
на света!Неразделно ходеше с нея той,с него
Tя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха
за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница
една.И в малкото казино,седяха до късно
вечерта.Но от съседното село един младеж,който
беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил
се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра
и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с
лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа
от малкото казино след изпитите изпил няколко
бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която
вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел
от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе
до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата
паднало в ноща,стъпкал яростно лалето и сякаш
стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята
сестра.На път за болницата се сбогува с любовта
тя,както се сбогува и с честта!Погребеха я в
гробището малко,но нейното момче не издържа!
Сле туй при гроба го намериха с кървав нож в
ената и с лале в другата ръка.На следващия ден
погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в
леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба
паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета
като килим гробовете покри!Това е всичко,за
което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за
което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката
стана,дневника отвори сръка хвана химикалката и
дума без да проговори от сърце написа Отличен 6!
След малко и вратата се затвори и класната стая за
миг опустя и бавни стъпки вън по коридора
изчезнаха!Настъпи тишина...!!!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Poglednah mom4eto do men.. Toi be taka nare4eniq mi nai dobur priatel poglednah mu kosata I iskah da e moi no toi ne me vijdashe taka.. Znaeh go.. Doide I mi poiska rabotata ot klas ot predishniq den az mu q dodah toi kaza mersi I me celuna po buzkata toava iskah da mu kaja ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto…11-ti klas doide.. Telefonat mi zvunna I na drugiq krai beshe toi.. Pla4eshe zashtoto luibovta mu e s4upila surceto… pomoli me da otida tam zada ne e sam I az go napravih.. Sled 2 filma I 3 paketa 4ips toi polegna no predi tova se oburna I kaza mersi celuna me po buzkata I togava iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme samo pr no me beshe sram I neznam zashto.. Denq predi bala toi doide pri men I kaza 4e momi4eto mu e bolno I nqma da moje da doide… oshte vuv 7-mi klas si obeshtahme 4e ako nqmame sreshti shte idem na bala prosto taka kato pr… sled kato ve4erta svurshi otidohme pred tqh I stoqki na vratata toi kaza mersi I me celuna po buzata az iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto… denqt na zavurshvane.. Zimaiki si diplomata gledah perfektnoto mu tqlo iskah da e moi.. Togava toi doide celuna me po buzata I kaza ti si mi nai dobriq pr mersi iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto… sega sedq vuv curkvata I gledam toi kak se jeni kak kazva da.. Iskah da e moi no znam 4e ne me vijdashe taka.. Predi da se ka4i v kolata toi doide celuna me po buzata I kaza ti doide mersi iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram nz zashto.. Sega sedq I gledam vuv kov4ega 4oveka koito beshe moq nai dobur pr… na pogrebenieto pro4etoha edna stranica ot dnevnika mu “Poglednah momi4eto do men iskah da e moe no znaeh 4e to ne me vijdashe taka iskah da mu kaja 4e iskam da sme pove4e ot pr no me beshe sram I neznam zashto.. Iskah prosto da mi kaje 4e me obi4a tq”
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Тя стоеше на брега на морето останала единствено с мислите си .. мислеше отново за него!Колко го обичаше само .. Мария искаше да върне времето назад,искаше да докаже любовта си,искаше отново да почувства любовта .. топлината му!Въздишаше дълбоко .. и не усещаше студа,не виждаше тъмнината,не чуваше блъскащите се вълни в скалите - за нея нищо не съществуваше!Всичките й познати и приятели и казваха да го забрави .. да продължи напред ,защото любовта на нейните години не била истинска .. но тя знаеше,че не е така!Точно любовта на едно още невинно и неосъзнато дете на 16 години беше много повече от всичко останало,тя значеше прекалено много за нея .. затова тя не искаше да го забрави!Не!Не искаше да го забравя! ..
Тя се осъзна чак когато звънна телефона й .. :
-Миме,къде си бе?- .. беше майка й.
-Ами .. тук .. на брега съм!Защо?!
-Притесних се за теб,миличка!Прибирай се вече .. стана късно и е студено .. - каза майка й.
-След малко!-каза Мария и затвори.
Стана и се запъти към Гошо.Искаше да му каже вече всичко в очите .. искаше да му каже,че го обича .. че не може без него .. че той за нея е нещо различно ..
-Здрасти!Гошо тук ли е?
-Да .. Но .. не мисля,че иска да те вижда точно в този момент!-отвърна майка му.
-Защо?Какво се е случило ..?
-Ами .. просто той .. няма да има сили да го направи!Той те обича,но не иска да страда!По-добре е така .. не мислиш ли?
Очите на Мария се насълзиха .. Как той ще я обича и ще страда .. какви ги говори майка му? ..Искаше й се да крещи!Да изкрещи на целия свят,че не издържа повече .. как всичко се гради толкова трудно,а се разваля за секунди .. ЗАЩО?!
Тя нямаше сили .. и просто си тръгна!А защо фактически се разделиха .. защото са се изхабили чувствата им ли?Или пък защото той обичаше друга .. НЕ!Ами защо тогава .. защо трябваше да и каже,че не могат да бъдат заедно вече? ... Дори и причината не се разбра .. Мария беше просто съкрушена!Тя не искаше да вижда никой!Не искаше да живее повече .. не си заслужаваше .. и тя го знаеше!
След месец .. Тя се вдигна на крака .. но естествено не напълно.Тя още съжеляваше за случилото се .. още тъгуваше безбожно много ..Беше изоставила приятелите си .. беше останала напълно сама - тя искаше така! .. Беше Понеделник и тя се прибираше от училище ..Случайно видя майката на Гошо .. и сякаш огъня в сърцето й,който тлееше .. пламна отново!Тя се затича към нея .. но .. видя една ужасяваше гледка - майка му плачеше .. и повтаряше .. "Защо?"
-Какво има ..?-уплашено попита Мария.
-Защо .. Миме .. Защоооо ..?!?!!?!
-Какво .. какво защо?
-Моето малко момченце .. той .. той .. вече го няма .. -само успя да каже жената .. и заплака горчиво.
-Как така вече го няма .. заминал ли е .. какво има?!Кажете ми!-Развика се притеснено Мария.
-Не! .. Не .. той почина!Гошо вече не е сред нас .. и никога повече няма да го има! ..
В тези секунди в които чу това .. Мария усети как сърцето и спря .. как не й достигаше въздух и започна да се задъхва .. и .. припадна.
Събуди се във болницата .. и отново видя тези тъжни очи,който щяха да я преследват много дълго време - очите на Майката на Гошо..Потънали в тъга .. зачервени от сълзите стичащи се без спир .. и дълбокия поглед .. който казваше само едно - "Защо на Гошо .. А не на мен?"
-Защо сте тук?-попита Мария.
-Искам да говоря с теб!Трябва да си направиш изследвания .. за СПИН!
-Какво?!Но .. защо?
-Аз казах на Георги .. да те остави!Той беше болен от СПИН .. и не исках и ти да се разболееш!Искам да ми кажеш имали ли сте сексуален контакт .. И искам да ми кажеш истината!-каза майка му.
-Не!-Мария излъга..
Тя не искаше даже и да си го помисля .. Как щеше да реагира майка му ако разбереше .. а майка й?!А самата тя.. как .. не!Тя не можеше да има СПИН!
-Ало .. обаждам се за резултатите! - каза Мария.
-Да .. Името моля ..
-Мария Георгиева.
-Да .. Ето го .. Ами .. не знам как да ви го кажа .. но .. вие имате СПИН!-чу се от другата страна .. а сякаш идваше от отвъдното ..
Мария веднага затвори телефона!Тя не искаше да умре в мъки!Сега вече знаеше всичко .. знаеше защо са се разделили с Гошо .. знаеше,че ще умре .. знаеше .. че искаше да го направи сега!Изведнъж!Без болка!Без мъки!Беше сама .. и когато осъзна това .. тя се запъти към банята ..
Когато отвори вратата .. веднага в очите й се наби ножчето за бръснене на баща й ..Но не .. тя не искаше да го използва за смъртта си - това беше клише!
Излезе на терасата и видя опънатите въжета .. простора за дрехи на майка й,който беше извън терасата .. развърза едно от въжетата и го върза около врата си .. доста стегнато .. качи се на парапета .. и без да се замисли дори скочи .. Трупа й висна точно пред прозореца на съседите й .. чуваха се само крясъци .. от съседите .. и от майка й която излизаше от магазина .. А в същото това време ..
-Семейство Георгиеви .. моля оставете саобщение след сигнала ..
-Станала е някаква грешка .. Извинявам се отново .. Но .. Нямате СПИН .. Надявам се да ви успокоих ..
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Приятелю помниш ли ме?Помниш ли всяка моя усмивка?Помниш всичко,което правехме заедно?Помниш ли последното,което ми каза на раздяла?Аз го помня,то гласеше"Дори и да умра винаги ще бъда до теб хлапе.Обещавам!"Защо,защо го каза,а не можа да изпълниш обещанието си?...Ти умря,умря за това,че си голям глупак и не изпалняваш обещанията си,ти ми каза да не плача за теб,но аз плаках и то много...Минаваха години от както ти почина,но болката не угасваше.Аз пишех писма,които не можеше да прочетеш глопако.Аз писах все едно и също"Защо не си даржиш на обещанията?Защо не си до мен?Ти ми каза,че ще си до мен,но ето че те няма,сама съм и плача,а теб те няма,за да ме отешиш!Хората ме обиждат,а теб те няма,за до ме защитш!Ти ми каза"Дори и да умра винаги ще бъда до теб хлапе.Обещавам!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Виждаш ли ме?Виждаш ли моя образ в съзнанието си,когато заспиваш?Аз виждам твоето красиво лице,топлата ти усмивка,стъклените ти очи и рошавата ти светло кафява коса!И започвам да блъскам по-стената и да плача,а сърцето ми кърви.Минута след митута,час след час, ден след след ден сърцето и душата ми умират.А ти седиш с нея на леглото и си говорите за живота.Имам само въпроси към теб:Как не пруомя,че те обичам?Защо се подигра с любовта ми?Нямаш ли сърце?Аз те обичам,но ти не разбираш.Ти си с нея!Дано да те наран жестоко и да проомеш грешката си!Тогава ще ми се молиш на колене,а аз ще ти казвам амо не.Но преди това ще ми отговориш на вапроа:Защо любовта идва и си отива,като мада гълабица?Защо?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Къде съм?Какво е това непознато за мен място?Защо на всякаде е тъмно?Защо не чувствам сърцето ми да бие?Защо не помня нищо освен теб?Защо не знам името си,а твоето знам?Защо чувствам,че съм в затворено пространсво и уирам?Защо не ми пука за това,а искам само да те видя?Отговори ми!Защо те наричам приятел,когато не си до мен?Отговори ми!Защо нямаш мозак и състрадание?Защо ме остави сама да умра и тръгна с тях?Ах,колко си мил,когато мълчиш,а не ми крещиш не ми и обвиняваш!Хей,нали бяхме приятели,нали винаги щяхме да сме заедно,нали бяхме брат и сестра?Каде отидоха тези думи,на кино или на кафе?Кога ще ми отговориш?Кога ще осазнаеш на къде отиваш?Аз няма да ти кажа,защото незнам къде съм.Но знам,че ти сам ще разбереш и тогава ще страдаш.Ще страдаш много,както аз страдах и ще се питаш къде си.Аз вече разбрах къде съм.Аз съм в ада!Но на теб колко време ще ти отнеме?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето,пак сърцето ми кърви от битката с любовта.Ето пак душата ми шепти"Докога?".Докога ще водя битки с людовта,а съзнанието ми ще крещи"самота".Откакто ти в живота ми навлезе донесе ми самота и нищо друго.Как така се подигра с моето отчайание?Отчайание,че няма любов.Как така ми казваше,че ме обичаш и винаги ще ми се вричаш?А се оказа просто един глупак,който обеча чувсвата на другите.Върви си!Отиди при тях и им казвай"Ах,колко си красива!Ах,толкова си мила!Обичам те,чу ли?Ти за мен си единствена."а след месц им кажи"Сори, ама аз съм до тук."И така ще разбиваш дамсикете сърца,но един ден ще дойде време, когато ти ще страдаш.И тогава ще кажеш"Прави ми се любов,а не отново секс."А ние ще се разсмеем,защото ти си просто един тъп мръсник.Но ти си тъпия и долен мръсник, който обичам.Но знай,че ще водя още битки с любовта.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Хей,хлапе,помниш ли ме, бяхме приятеле?Защо ме гледаш със злоба?Мислиш,че аз съм виновна,за дето изгуби всичко:приятели,гаджета,уважение?Е не бях аз!Направи го сам.Ти си просто едно разглезено хлапе.И направо се чудя как така те нарекох приятел.Ти ме отвращаваш.Мразиш да обичаш,а обичаш до мразиш,чувствата на другите ти винаги газиш.Защо си такъз?защо винаги ми казваш"Ние ще сме приятели и ти обещавам да не те нараня отново."Но и аз съм глупава,вярвам ти,вярвам че няма да ме раниш отново,но просто се лъжа и винаги сърцето ми плаче ли плаче.Но ето един ден ти попадна в катастрофа и на погребениет се чудех дали да отида.Сърцето века:"Тръгвай"а мозака ми вика:"стой бе"сега те няма не плача смея се волбразявам си,че съм щастлива,но не е така,защото сърцето ми ридае и се къса от болка.Болка от това,че моят лажлив приятел го няма.Няма вече кой да ме разсмее.Има само кой да ме разплаче и това отново си ти.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Защо се плашиш да обичаш?Защо не ми вярваш,че съм непреклонна и ще те обечам,както слънцето обича небето?Защо не вярваш,че не мога без теб,както морето от вода?Защо си лед студен и не ти пука,че ме раняваш и падам и боли?Но знай,че аз ще се изправя и ще те победя.Ще те накарам да обичаш.И ще те накарам да си върнеш думите"Съжелявам,но не те обичам,ти си просто момиче!".Аз не съм прсто момиче!Аз съм единствената,която те обича,а не гледа в джоба ти.Но ти нещеш,ли нещеш да го проумееш.
Защо е толкова несправедлив живота?Защо любовта е такава:Единия обича,а другия всичка в ада въвлича?Ще получа ли отговор на този въпрос,незнам.Ще обичам ли някой друг?Не!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Пак е тъмно
Ето, пак е тъмно!Ето пак виждам,че смърта ме гледа.Тя иска да ида в ада,отново.Аз се върнах от ада преди години,когато разбрах,че няма смисъл да живееш и да се бориш,за да оцелееш.Няма го смисала вече,защото няма любов.Няма верни приятели,вече никой не е истински.Всеки иска само пари,все едно това е смисъла на глупавия ни живот.Ето за това аз предпочитам смъртта и тъмнината.Те са единствените истински неща на този глупав свят.Смърта е лесна, миг на болка и после нищо,ад.Просто ад,защото няма рай, а само тъмен и черен ад.Няма и господ,ако имаше щеше ли да ни кара да страдаме и плачем?Някои ще ме помислят за черногледа,но това е истината,колкото и да е мъчителна тя.Няма рай,но е лесно да умреш!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Пак ли ме преследваш?Пак ли ме оглеждаш?Пак ли искаш да ме вземеш със себе си?Пак ли искаш да ме пратиш в ада?Знаеш ли,смърт,вече ставаш досадна.Всеки ден ме гледаш,всеки ден ми шепнеш"Ще умреш!".Писна ми от теб,но ти ме привличаш към себе си и аз потъвам в мрак.Веки ден аз умирам,но не се плаша,защото от дълго време нищо не бие в гърдите ми.Сърцето ми го взе едно момче.Помня деня в който се запознахме"Той се беше качил на едно дърво.Аз отивах да векна най-добрия му приятел да го подразня,защото нямаше какво да правя.Тогава кръдеца на сърцето ми скочи от дървото и се озова на милиметри от мен и каза"здрасти аз съм Йоан."Аз също се представих и от тогава мислех за него постоянно".След около година без да се виждаме отидохме на залано училище и там ти ми предложи с думите"Искаш ли да ми станеш гадже?"А аз ти казах"Ще си помисля."На следващия ден се разболях,а ти се грижешеше за мен и аз ти казах"Да"Беше вълшебно и так продължихми четири години,но ти се отказа да бъдеш с мен,но ми обеща ,че ще си миприятел.Но това не ме интересуваше.Аз плках,ти сърцето ми на две раздели.И душата ми уби.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
В далечината се вижда сянка, сянка на човек облечен в черно... След него вървят хора с бледи лица. Те носят ковчег, а в него си ти... Аз виждам как мъртви сълзи падат по черната земя, твоите сълзи. Аз чувам как викаш "Помощ!", но няма кой друг да те чуе, защото другите са прекалено заети да плачат... Аз не плача, но сърцето ми ридае. То иска пак да е до твоето, пак да те обича и в любов да ти се врича. Но не винаги получаваме оново, което искаме... Годините ще летят, но без теб - аз ще виждам само себе си обляна в сълзи, а от това сърцето ми ще го боли, но пак ще мечтае да те зърне... Не е минала и минута, а вече ми писва да живея. Но ще се боря, ще се боря с живота, за да ти докажа, че вече не съм онази тъпа лигла. Но, когато те погледна така безжизнен и блед, като снега, чувството гадно, все едно аз ще умра и ще съм до теб, и ще викам "Помощ".
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Защо не искаш да видиш какъв е живота? Защо виждаш само себе си? Защо не искаш да видиш какво правят хората, за да оцелеят? Но знаеш ли бях, като теб, но видях живота от двете страни. От едната- имаш само глупави мечти, неосъществими мечти, но нямаш нищо друго. Нямаш приятели, любов и вяра, вяра в хората, в себе си, просто я нямаш. А от другата има само пари и нищо друго. Нямаш семейство, приятели и любов, всички ти държaт сметка и никой не те подкрепя. Знаеш ли какво е да си на две, на кръстопът и да не не знаеш какво да избереш, добро или зло? Ако избереш добро ще пропаднеш, защото всеки само ще те използва, като мръсен парцал, а после ще те захвърли. Но ако избереш злото ще нараниш тия същите хора, а не можеш да останеш на кръстопътя между двете страни. Не може да сме добри и зли едновременно, не може вечно да седиш на кръстопътя.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Бягай, бягай надалеч от мен , защото аз няма да ти простя ,няма да ти простя как ме направи на глупачка.
Нямаш си и на представа колко много плаках, плаках за теб, за това, че няма да видя повече стъклените ти очи, че няма вече да разрашвам косата ти докато те галя, няма вече да те целувам.Искам пак да сме заедно.По този въпрос сърцето вика давай, мозака му вика стой бе...Ти може би също искаш да сме заедно, защото ние бяхме едно ,а то не се дели.Но ти пак ми показа ,че няма нищо невъзможно, на този свят, показа ми че мечтите винаги се разбиват, че болката и самотата винаги наделяват.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето пак стоиш някаде там от живота преебан.А знаеш ли мене колко ме боля да те гледам плачещ, като малко бебе?Защо винаги стоиш и се съжаляваш, защо не объренш внимание на това, колко дни за тебе аз живях и влюбено се вричах?Но знаеш ли живота ми показа, че той е за един, а не за двама, научиме че винаги си сам, че любовта е просто измислица на тези сантиментални хара, които вярват в мен.Но вече съм друга, вече съм безчувствена и мрачна жена, на която сърцето и бе отнето от всичките онея пичове ,които ме лъгаха.Мислих си онзи ден, че си различен, но ти ми се подигра.
Но, момче ако се върнеш, знай че аз не вярвам в тъпата сантиментална дума"любов"!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето луната изгря, а тя все още броди из града.Броди и вика"Помощ!" но няма кой да чуе самотното и мрачно момиче.Никой не иска да и помогне да се съвземе, нали е сираче, нали родителите и починаха.Тя вижда вече само състрадание и нищо повече.Единственото, което и остана бяха парите и луната, но нито едно от тях няма да помогне на самотното момиченце да върне родителите се.Тя не излиза по светло, момичето е нощна птица, която не лети.Крилата и са отрязани, всички я мрязат, всички я мачкат, а тя е сама.Защо така?Защо хората не зачитат малките самотни деца с отрязани крила.Единственото, което има смисъл за това сърце вече е нощното небе.Но кога ли това дете ще се почувства добре под светлото небе?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Мими стоеше на брега на морето, слушайки блъскащите се в скалите вълни и гледайки прекрасното звездно небе.. В този момента тя отново мислеше за него.. Но кой ли беше той..? Той бе най-добрият й приятел, но не само това.. Той беше и нейната първа и единствена любов.. Искаше й се да му каже, но куражът не й достигаше.. Тогава си спомни как се бяха запознали..- „Било студена и дъждовна лятна нощ.. Тя седяла на една пейка в парка, плачейки.. Тогава някакво момче, което бързало да се прибере я видяло.. Приближило се до нея и я попитало защо стои така.. А тя отговорила, че приятелката й я е предала.. Той седнал до нея и й казал името си.. Мария бавно вдигнала глава и се представила.. Иво я попитал къде живее.. Когато тя му казала, той я хванал за ръката и й помогнал да стане.. Прегърнал я и я срил под чадъра си.. Завел я до тях.. Звъннал на вратата.. Когато майката на Мария отворила, той се притеснил, но все пак казал:
- Дъщеря ви седеше на пейката в близкия парк.. Минавах оттам и я видях.. Запознахме се и понеже беше много тъжна, цялата мокра и плачеше аз я попитах къде живее.. Когато ми каза адреса си, се учудих, защото аз живея в отсрещния блок, но не съм я виждал преди.. Доведох я, за да не се разболее.. Довиждане..
И още преди майката да му благодари, той тръгнал..” – Сега Мими се чудеше какво толкова специално има в Иво.. След толкова мислене, тя реши да си тръгне, защото й беше станало студено..
На следващия ден след училище Иво и Мими отишли на кино.. И понеже бе петък, след филма те се запътили към парка, онзи парк, в който се запознали.. Седнали на същата пейка и Мария отново заплакала.. Иво я прегърнал, усетил туптенето на сърцето й.. И тогава Мими през сълзи казала:
- Помня когато се запознахме.. Беше точно тук, на тази пейка, в този час.. Сега точно тук и сега ще ти кажа нещо.. Дълго се чудех как да го направя, но накрая реших да импровизирам.. От скоро в сърцето ми се роди една любов.. И то не към кого да е, а към.. Към теб..
Иво не знаел как да реагира в началото, но после я прегърнал.. Когато Мария усетила плътта му толкова близо до себе си и по такъв начин, се почувствала по-добре.. Най-накрая той се престрашил и я целунал.. Този бил най-вълшебния момент в живота и на двамата..
Не се били карали цели 3 години, откакто са заедно, но един ден.. Точно в 7 клас, когато хубавият им клас се разделял.. Точно на завършването след раздаването на свидетелствата, на тържеството, Мими видяла как Вели и Иво се целуват.. Цялата почервеняла.. Заплакала.. Прегърнала отново всеки един от класа, с изключение на тях двамата и бягайки и плачейки излязла от заведението.. Отишла не къде да е, а пак на онзи плаж.. Вървяла по брега, където водата мокрела краката й, роклята й.. Плачела толкова силно, когато видяла една счупена бутилка.. Взела едно от парчетата и прерязала вените си.. Боляло я много, но повече я боляло сърцето.. Продължила да върви, когато паднала на пясъка, съвсем беззащитна, като малко дете.. Морската вода я мокрела, кръвта не спирала да тече и сълзите й бавно се стичали по бузите й.. В този момент Иво забелязал отсъствието й.. Потърсил я вътре, но не я намерил.. Разпитал измежду другите, но те му казали че тя се е сбогувала с тях и е тръгнала на някъде.. Иво бързо се затичал да я търси.. Първо в парка, а като не я намерил там, се сетил че когато тя е тъжна ходи на плажа.. Отишъл там.. Търсил я.. и тичайки по брега в далечината видял тяло, лежащо на земята.. Бързо се запътил на там.. Изведнъж избухнал в сълзи.. Паднал на колене до нея.. Опитал се да спре хвърчащата на всякъде кръв, но не успял.. Веднага звъннал на линейка.. След 5 минути докторите били там, но било твърде късно.. Докосвайки ръката й, за да видят пулса й, те навели глава.. Иво им се развикал, че не правят нищо, а един от лекарите казал, че е твърде късно.. Иво заплакал така, както никога.. Докторите отвели момичето, а Иво останал там.. Доплувал до една скала и се качил на нея.. Погледнал надолу и видял отражението си.. И казал „Колко съм жалък.. Тя умря заради мен.. Господи, защо не взе мен, защо точно нея?!?” И скочил.. Потънал и не изплувал повече..
На другия ден извадили трупа на Иво.. След 2 дни погребали Мими и Иво един до друг.. Всички плачели и тъгували страшно много за тях, но никой не можел да върне времето назад.. ;(
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"ω "
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..." В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край..."
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по
своите места.Седеше тя отлична ученичка
загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе
и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно
съчинение.Първо помислета след туй в тетрадките
пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си
стоеше все така и мислеше какво да
пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се
момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката
пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от
нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след
далго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка
с развълнувано лице.И две петна като две лалета
изчезнаха от нейното лице.Всички ученици
напуснаха класа.За днес свършиха всички
часове.На чина,последен до прозореца говореха
те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си
тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз
друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега
дървен през дъски изгнили диша!"-започна да
разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна
тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен
той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в
знак на обич и любов!С букет от шарени
лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я
той"Лаленце мое".Като лале красиво беше
тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко
на света!Неразделно ходеше с нея той,с него
Tя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха
за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница
една.И в малкото казино,седяха до късно
вечерта.Но от съседното село един младеж,който
беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил
се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра
и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с
лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа
от малкото казино след изпитите изпил няколко
бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която
вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел
от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе
до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата
паднало в ноща,стъпкал яростно лалето и сякаш
стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята
сестра.На път за болницата се сбогува с любовта
тя,както се сбогува и с честта!Погребеха я в
гробището малко,но нейното момче не издържа!
Сле туй при гроба го намериха с кървав нож в
ената и с лале в другата ръка.На следващия ден
погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в
леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба
паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета
като килим гробовете покри!Това е всичко,за
което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за
което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката
стана,дневника отвори сръка хвана химикалката и
дума без да проговори от сърце написа Отличен 6!
След малко и вратата се затвори и класната стая за
миг опустя и бавни стъпки вън по коридора
изчезнаха!Настъпи тишина...!!!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Poglednah mom4eto do men.. Toi be taka nare4eniq mi nai dobur priatel poglednah mu kosata I iskah da e moi no toi ne me vijdashe taka.. Znaeh go.. Doide I mi poiska rabotata ot klas ot predishniq den az mu q dodah toi kaza mersi I me celuna po buzkata toava iskah da mu kaja ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto…11-ti klas doide.. Telefonat mi zvunna I na drugiq krai beshe toi.. Pla4eshe zashtoto luibovta mu e s4upila surceto… pomoli me da otida tam zada ne e sam I az go napravih.. Sled 2 filma I 3 paketa 4ips toi polegna no predi tova se oburna I kaza mersi celuna me po buzkata I togava iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme samo pr no me beshe sram I neznam zashto.. Denq predi bala toi doide pri men I kaza 4e momi4eto mu e bolno I nqma da moje da doide… oshte vuv 7-mi klas si obeshtahme 4e ako nqmame sreshti shte idem na bala prosto taka kato pr… sled kato ve4erta svurshi otidohme pred tqh I stoqki na vratata toi kaza mersi I me celuna po buzata az iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto… denqt na zavurshvane.. Zimaiki si diplomata gledah perfektnoto mu tqlo iskah da e moi.. Togava toi doide celuna me po buzata I kaza ti si mi nai dobriq pr mersi iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram I neznam zashto… sega sedq vuv curkvata I gledam toi kak se jeni kak kazva da.. Iskah da e moi no znam 4e ne me vijdashe taka.. Predi da se ka4i v kolata toi doide celuna me po buzata I kaza ti doide mersi iskah da mu kaja 4e ne iskam da sme prosto pr no me beshe sram nz zashto.. Sega sedq I gledam vuv kov4ega 4oveka koito beshe moq nai dobur pr… na pogrebenieto pro4etoha edna stranica ot dnevnika mu “Poglednah momi4eto do men iskah da e moe no znaeh 4e to ne me vijdashe taka iskah da mu kaja 4e iskam da sme pove4e ot pr no me beshe sram I neznam zashto.. Iskah prosto da mi kaje 4e me obi4a tq”
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Тя стоеше на брега на морето останала единствено с мислите си .. мислеше отново за него!Колко го обичаше само .. Мария искаше да върне времето назад,искаше да докаже любовта си,искаше отново да почувства любовта .. топлината му!Въздишаше дълбоко .. и не усещаше студа,не виждаше тъмнината,не чуваше блъскащите се вълни в скалите - за нея нищо не съществуваше!Всичките й познати и приятели и казваха да го забрави .. да продължи напред ,защото любовта на нейните години не била истинска .. но тя знаеше,че не е така!Точно любовта на едно още невинно и неосъзнато дете на 16 години беше много повече от всичко останало,тя значеше прекалено много за нея .. затова тя не искаше да го забрави!Не!Не искаше да го забравя! ..
Тя се осъзна чак когато звънна телефона й .. :
-Миме,къде си бе?- .. беше майка й.
-Ами .. тук .. на брега съм!Защо?!
-Притесних се за теб,миличка!Прибирай се вече .. стана късно и е студено .. - каза майка й.
-След малко!-каза Мария и затвори.
Стана и се запъти към Гошо.Искаше да му каже вече всичко в очите .. искаше да му каже,че го обича .. че не може без него .. че той за нея е нещо различно ..
-Здрасти!Гошо тук ли е?
-Да .. Но .. не мисля,че иска да те вижда точно в този момент!-отвърна майка му.
-Защо?Какво се е случило ..?
-Ами .. просто той .. няма да има сили да го направи!Той те обича,но не иска да страда!По-добре е така .. не мислиш ли?
Очите на Мария се насълзиха .. Как той ще я обича и ще страда .. какви ги говори майка му? ..Искаше й се да крещи!Да изкрещи на целия свят,че не издържа повече .. как всичко се гради толкова трудно,а се разваля за секунди .. ЗАЩО?!
Тя нямаше сили .. и просто си тръгна!А защо фактически се разделиха .. защото са се изхабили чувствата им ли?Или пък защото той обичаше друга .. НЕ!Ами защо тогава .. защо трябваше да и каже,че не могат да бъдат заедно вече? ... Дори и причината не се разбра .. Мария беше просто съкрушена!Тя не искаше да вижда никой!Не искаше да живее повече .. не си заслужаваше .. и тя го знаеше!
След месец .. Тя се вдигна на крака .. но естествено не напълно.Тя още съжеляваше за случилото се .. още тъгуваше безбожно много ..Беше изоставила приятелите си .. беше останала напълно сама - тя искаше така! .. Беше Понеделник и тя се прибираше от училище ..Случайно видя майката на Гошо .. и сякаш огъня в сърцето й,който тлееше .. пламна отново!Тя се затича към нея .. но .. видя една ужасяваше гледка - майка му плачеше .. и повтаряше .. "Защо?"
-Какво има ..?-уплашено попита Мария.
-Защо .. Миме .. Защоооо ..?!?!!?!
-Какво .. какво защо?
-Моето малко момченце .. той .. той .. вече го няма .. -само успя да каже жената .. и заплака горчиво.
-Как така вече го няма .. заминал ли е .. какво има?!Кажете ми!-Развика се притеснено Мария.
-Не! .. Не .. той почина!Гошо вече не е сред нас .. и никога повече няма да го има! ..
В тези секунди в които чу това .. Мария усети как сърцето и спря .. как не й достигаше въздух и започна да се задъхва .. и .. припадна.
Събуди се във болницата .. и отново видя тези тъжни очи,който щяха да я преследват много дълго време - очите на Майката на Гошо..Потънали в тъга .. зачервени от сълзите стичащи се без спир .. и дълбокия поглед .. който казваше само едно - "Защо на Гошо .. А не на мен?"
-Защо сте тук?-попита Мария.
-Искам да говоря с теб!Трябва да си направиш изследвания .. за СПИН!
-Какво?!Но .. защо?
-Аз казах на Георги .. да те остави!Той беше болен от СПИН .. и не исках и ти да се разболееш!Искам да ми кажеш имали ли сте сексуален контакт .. И искам да ми кажеш истината!-каза майка му.
-Не!-Мария излъга..
Тя не искаше даже и да си го помисля .. Как щеше да реагира майка му ако разбереше .. а майка й?!А самата тя.. как .. не!Тя не можеше да има СПИН!
-Ало .. обаждам се за резултатите! - каза Мария.
-Да .. Името моля ..
-Мария Георгиева.
-Да .. Ето го .. Ами .. не знам как да ви го кажа .. но .. вие имате СПИН!-чу се от другата страна .. а сякаш идваше от отвъдното ..
Мария веднага затвори телефона!Тя не искаше да умре в мъки!Сега вече знаеше всичко .. знаеше защо са се разделили с Гошо .. знаеше,че ще умре .. знаеше .. че искаше да го направи сега!Изведнъж!Без болка!Без мъки!Беше сама .. и когато осъзна това .. тя се запъти към банята ..
Когато отвори вратата .. веднага в очите й се наби ножчето за бръснене на баща й ..Но не .. тя не искаше да го използва за смъртта си - това беше клише!
Излезе на терасата и видя опънатите въжета .. простора за дрехи на майка й,който беше извън терасата .. развърза едно от въжетата и го върза около врата си .. доста стегнато .. качи се на парапета .. и без да се замисли дори скочи .. Трупа й висна точно пред прозореца на съседите й .. чуваха се само крясъци .. от съседите .. и от майка й която излизаше от магазина .. А в същото това време ..
-Семейство Георгиеви .. моля оставете саобщение след сигнала ..
-Станала е някаква грешка .. Извинявам се отново .. Но .. Нямате СПИН .. Надявам се да ви успокоих ..
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Приятелю помниш ли ме?Помниш ли всяка моя усмивка?Помниш всичко,което правехме заедно?Помниш ли последното,което ми каза на раздяла?Аз го помня,то гласеше"Дори и да умра винаги ще бъда до теб хлапе.Обещавам!"Защо,защо го каза,а не можа да изпълниш обещанието си?...Ти умря,умря за това,че си голям глупак и не изпалняваш обещанията си,ти ми каза да не плача за теб,но аз плаках и то много...Минаваха години от както ти почина,но болката не угасваше.Аз пишех писма,които не можеше да прочетеш глопако.Аз писах все едно и също"Защо не си даржиш на обещанията?Защо не си до мен?Ти ми каза,че ще си до мен,но ето че те няма,сама съм и плача,а теб те няма,за да ме отешиш!Хората ме обиждат,а теб те няма,за до ме защитш!Ти ми каза"Дори и да умра винаги ще бъда до теб хлапе.Обещавам!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Виждаш ли ме?Виждаш ли моя образ в съзнанието си,когато заспиваш?Аз виждам твоето красиво лице,топлата ти усмивка,стъклените ти очи и рошавата ти светло кафява коса!И започвам да блъскам по-стената и да плача,а сърцето ми кърви.Минута след митута,час след час, ден след след ден сърцето и душата ми умират.А ти седиш с нея на леглото и си говорите за живота.Имам само въпроси към теб:Как не пруомя,че те обичам?Защо се подигра с любовта ми?Нямаш ли сърце?Аз те обичам,но ти не разбираш.Ти си с нея!Дано да те наран жестоко и да проомеш грешката си!Тогава ще ми се молиш на колене,а аз ще ти казвам амо не.Но преди това ще ми отговориш на вапроа:Защо любовта идва и си отива,като мада гълабица?Защо?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Къде съм?Какво е това непознато за мен място?Защо на всякаде е тъмно?Защо не чувствам сърцето ми да бие?Защо не помня нищо освен теб?Защо не знам името си,а твоето знам?Защо чувствам,че съм в затворено пространсво и уирам?Защо не ми пука за това,а искам само да те видя?Отговори ми!Защо те наричам приятел,когато не си до мен?Отговори ми!Защо нямаш мозак и състрадание?Защо ме остави сама да умра и тръгна с тях?Ах,колко си мил,когато мълчиш,а не ми крещиш не ми и обвиняваш!Хей,нали бяхме приятели,нали винаги щяхме да сме заедно,нали бяхме брат и сестра?Каде отидоха тези думи,на кино или на кафе?Кога ще ми отговориш?Кога ще осазнаеш на къде отиваш?Аз няма да ти кажа,защото незнам къде съм.Но знам,че ти сам ще разбереш и тогава ще страдаш.Ще страдаш много,както аз страдах и ще се питаш къде си.Аз вече разбрах къде съм.Аз съм в ада!Но на теб колко време ще ти отнеме?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето,пак сърцето ми кърви от битката с любовта.Ето пак душата ми шепти"Докога?".Докога ще водя битки с людовта,а съзнанието ми ще крещи"самота".Откакто ти в живота ми навлезе донесе ми самота и нищо друго.Как така се подигра с моето отчайание?Отчайание,че няма любов.Как така ми казваше,че ме обичаш и винаги ще ми се вричаш?А се оказа просто един глупак,който обеча чувсвата на другите.Върви си!Отиди при тях и им казвай"Ах,колко си красива!Ах,толкова си мила!Обичам те,чу ли?Ти за мен си единствена."а след месц им кажи"Сори, ама аз съм до тук."И така ще разбиваш дамсикете сърца,но един ден ще дойде време, когато ти ще страдаш.И тогава ще кажеш"Прави ми се любов,а не отново секс."А ние ще се разсмеем,защото ти си просто един тъп мръсник.Но ти си тъпия и долен мръсник, който обичам.Но знай,че ще водя още битки с любовта.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Хей,хлапе,помниш ли ме, бяхме приятеле?Защо ме гледаш със злоба?Мислиш,че аз съм виновна,за дето изгуби всичко:приятели,гаджета,уважение?Е не бях аз!Направи го сам.Ти си просто едно разглезено хлапе.И направо се чудя как така те нарекох приятел.Ти ме отвращаваш.Мразиш да обичаш,а обичаш до мразиш,чувствата на другите ти винаги газиш.Защо си такъз?защо винаги ми казваш"Ние ще сме приятели и ти обещавам да не те нараня отново."Но и аз съм глупава,вярвам ти,вярвам че няма да ме раниш отново,но просто се лъжа и винаги сърцето ми плаче ли плаче.Но ето един ден ти попадна в катастрофа и на погребениет се чудех дали да отида.Сърцето века:"Тръгвай"а мозака ми вика:"стой бе"сега те няма не плача смея се волбразявам си,че съм щастлива,но не е така,защото сърцето ми ридае и се къса от болка.Болка от това,че моят лажлив приятел го няма.Няма вече кой да ме разсмее.Има само кой да ме разплаче и това отново си ти.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Защо се плашиш да обичаш?Защо не ми вярваш,че съм непреклонна и ще те обечам,както слънцето обича небето?Защо не вярваш,че не мога без теб,както морето от вода?Защо си лед студен и не ти пука,че ме раняваш и падам и боли?Но знай,че аз ще се изправя и ще те победя.Ще те накарам да обичаш.И ще те накарам да си върнеш думите"Съжелявам,но не те обичам,ти си просто момиче!".Аз не съм прсто момиче!Аз съм единствената,която те обича,а не гледа в джоба ти.Но ти нещеш,ли нещеш да го проумееш.
Защо е толкова несправедлив живота?Защо любовта е такава:Единия обича,а другия всичка в ада въвлича?Ще получа ли отговор на този въпрос,незнам.Ще обичам ли някой друг?Не!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Пак е тъмно
Ето, пак е тъмно!Ето пак виждам,че смърта ме гледа.Тя иска да ида в ада,отново.Аз се върнах от ада преди години,когато разбрах,че няма смисъл да живееш и да се бориш,за да оцелееш.Няма го смисала вече,защото няма любов.Няма верни приятели,вече никой не е истински.Всеки иска само пари,все едно това е смисъла на глупавия ни живот.Ето за това аз предпочитам смъртта и тъмнината.Те са единствените истински неща на този глупав свят.Смърта е лесна, миг на болка и после нищо,ад.Просто ад,защото няма рай, а само тъмен и черен ад.Няма и господ,ако имаше щеше ли да ни кара да страдаме и плачем?Някои ще ме помислят за черногледа,но това е истината,колкото и да е мъчителна тя.Няма рай,но е лесно да умреш!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Пак ли ме преследваш?Пак ли ме оглеждаш?Пак ли искаш да ме вземеш със себе си?Пак ли искаш да ме пратиш в ада?Знаеш ли,смърт,вече ставаш досадна.Всеки ден ме гледаш,всеки ден ми шепнеш"Ще умреш!".Писна ми от теб,но ти ме привличаш към себе си и аз потъвам в мрак.Веки ден аз умирам,но не се плаша,защото от дълго време нищо не бие в гърдите ми.Сърцето ми го взе едно момче.Помня деня в който се запознахме"Той се беше качил на едно дърво.Аз отивах да векна най-добрия му приятел да го подразня,защото нямаше какво да правя.Тогава кръдеца на сърцето ми скочи от дървото и се озова на милиметри от мен и каза"здрасти аз съм Йоан."Аз също се представих и от тогава мислех за него постоянно".След около година без да се виждаме отидохме на залано училище и там ти ми предложи с думите"Искаш ли да ми станеш гадже?"А аз ти казах"Ще си помисля."На следващия ден се разболях,а ти се грижешеше за мен и аз ти казах"Да"Беше вълшебно и так продължихми четири години,но ти се отказа да бъдеш с мен,но ми обеща ,че ще си миприятел.Но това не ме интересуваше.Аз плках,ти сърцето ми на две раздели.И душата ми уби.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
В далечината се вижда сянка, сянка на човек облечен в черно... След него вървят хора с бледи лица. Те носят ковчег, а в него си ти... Аз виждам как мъртви сълзи падат по черната земя, твоите сълзи. Аз чувам как викаш "Помощ!", но няма кой друг да те чуе, защото другите са прекалено заети да плачат... Аз не плача, но сърцето ми ридае. То иска пак да е до твоето, пак да те обича и в любов да ти се врича. Но не винаги получаваме оново, което искаме... Годините ще летят, но без теб - аз ще виждам само себе си обляна в сълзи, а от това сърцето ми ще го боли, но пак ще мечтае да те зърне... Не е минала и минута, а вече ми писва да живея. Но ще се боря, ще се боря с живота, за да ти докажа, че вече не съм онази тъпа лигла. Но, когато те погледна така безжизнен и блед, като снега, чувството гадно, все едно аз ще умра и ще съм до теб, и ще викам "Помощ".
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Защо не искаш да видиш какъв е живота? Защо виждаш само себе си? Защо не искаш да видиш какво правят хората, за да оцелеят? Но знаеш ли бях, като теб, но видях живота от двете страни. От едната- имаш само глупави мечти, неосъществими мечти, но нямаш нищо друго. Нямаш приятели, любов и вяра, вяра в хората, в себе си, просто я нямаш. А от другата има само пари и нищо друго. Нямаш семейство, приятели и любов, всички ти държaт сметка и никой не те подкрепя. Знаеш ли какво е да си на две, на кръстопът и да не не знаеш какво да избереш, добро или зло? Ако избереш добро ще пропаднеш, защото всеки само ще те използва, като мръсен парцал, а после ще те захвърли. Но ако избереш злото ще нараниш тия същите хора, а не можеш да останеш на кръстопътя между двете страни. Не може да сме добри и зли едновременно, не може вечно да седиш на кръстопътя.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Бягай, бягай надалеч от мен , защото аз няма да ти простя ,няма да ти простя как ме направи на глупачка.
Нямаш си и на представа колко много плаках, плаках за теб, за това, че няма да видя повече стъклените ти очи, че няма вече да разрашвам косата ти докато те галя, няма вече да те целувам.Искам пак да сме заедно.По този въпрос сърцето вика давай, мозака му вика стой бе...Ти може би също искаш да сме заедно, защото ние бяхме едно ,а то не се дели.Но ти пак ми показа ,че няма нищо невъзможно, на този свят, показа ми че мечтите винаги се разбиват, че болката и самотата винаги наделяват.
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето пак стоиш някаде там от живота преебан.А знаеш ли мене колко ме боля да те гледам плачещ, като малко бебе?Защо винаги стоиш и се съжаляваш, защо не объренш внимание на това, колко дни за тебе аз живях и влюбено се вричах?Но знаеш ли живота ми показа, че той е за един, а не за двама, научиме че винаги си сам, че любовта е просто измислица на тези сантиментални хара, които вярват в мен.Но вече съм друга, вече съм безчувствена и мрачна жена, на която сърцето и бе отнето от всичките онея пичове ,които ме лъгаха.Мислих си онзи ден, че си различен, но ти ми се подигра.
Но, момче ако се върнеш, знай че аз не вярвам в тъпата сантиментална дума"любов"!
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Ето луната изгря, а тя все още броди из града.Броди и вика"Помощ!" но няма кой да чуе самотното и мрачно момиче.Никой не иска да и помогне да се съвземе, нали е сираче, нали родителите и починаха.Тя вижда вече само състрадание и нищо повече.Единственото, което и остана бяха парите и луната, но нито едно от тях няма да помогне на самотното момиченце да върне родителите се.Тя не излиза по светло, момичето е нощна птица, която не лети.Крилата и са отрязани, всички я мрязат, всички я мачкат, а тя е сама.Защо така?Защо хората не зачитат малките самотни деца с отрязани крила.Единственото, което има смисъл за това сърце вече е нощното небе.Но кога ли това дете ще се почувства добре под светлото небе?
~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~.~
Мими стоеше на брега на морето, слушайки блъскащите се в скалите вълни и гледайки прекрасното звездно небе.. В този момента тя отново мислеше за него.. Но кой ли беше той..? Той бе най-добрият й приятел, но не само това.. Той беше и нейната първа и единствена любов.. Искаше й се да му каже, но куражът не й достигаше.. Тогава си спомни как се бяха запознали..- „Било студена и дъждовна лятна нощ.. Тя седяла на една пейка в парка, плачейки.. Тогава някакво момче, което бързало да се прибере я видяло.. Приближило се до нея и я попитало защо стои така.. А тя отговорила, че приятелката й я е предала.. Той седнал до нея и й казал името си.. Мария бавно вдигнала глава и се представила.. Иво я попитал къде живее.. Когато тя му казала, той я хванал за ръката и й помогнал да стане.. Прегърнал я и я срил под чадъра си.. Завел я до тях.. Звъннал на вратата.. Когато майката на Мария отворила, той се притеснил, но все пак казал:
- Дъщеря ви седеше на пейката в близкия парк.. Минавах оттам и я видях.. Запознахме се и понеже беше много тъжна, цялата мокра и плачеше аз я попитах къде живее.. Когато ми каза адреса си, се учудих, защото аз живея в отсрещния блок, но не съм я виждал преди.. Доведох я, за да не се разболее.. Довиждане..
И още преди майката да му благодари, той тръгнал..” – Сега Мими се чудеше какво толкова специално има в Иво.. След толкова мислене, тя реши да си тръгне, защото й беше станало студено..
На следващия ден след училище Иво и Мими отишли на кино.. И понеже бе петък, след филма те се запътили към парка, онзи парк, в който се запознали.. Седнали на същата пейка и Мария отново заплакала.. Иво я прегърнал, усетил туптенето на сърцето й.. И тогава Мими през сълзи казала:
- Помня когато се запознахме.. Беше точно тук, на тази пейка, в този час.. Сега точно тук и сега ще ти кажа нещо.. Дълго се чудех как да го направя, но накрая реших да импровизирам.. От скоро в сърцето ми се роди една любов.. И то не към кого да е, а към.. Към теб..
Иво не знаел как да реагира в началото, но после я прегърнал.. Когато Мария усетила плътта му толкова близо до себе си и по такъв начин, се почувствала по-добре.. Най-накрая той се престрашил и я целунал.. Този бил най-вълшебния момент в живота и на двамата..
Не се били карали цели 3 години, откакто са заедно, но един ден.. Точно в 7 клас, когато хубавият им клас се разделял.. Точно на завършването след раздаването на свидетелствата, на тържеството, Мими видяла как Вели и Иво се целуват.. Цялата почервеняла.. Заплакала.. Прегърнала отново всеки един от класа, с изключение на тях двамата и бягайки и плачейки излязла от заведението.. Отишла не къде да е, а пак на онзи плаж.. Вървяла по брега, където водата мокрела краката й, роклята й.. Плачела толкова силно, когато видяла една счупена бутилка.. Взела едно от парчетата и прерязала вените си.. Боляло я много, но повече я боляло сърцето.. Продължила да върви, когато паднала на пясъка, съвсем беззащитна, като малко дете.. Морската вода я мокрела, кръвта не спирала да тече и сълзите й бавно се стичали по бузите й.. В този момент Иво забелязал отсъствието й.. Потърсил я вътре, но не я намерил.. Разпитал измежду другите, но те му казали че тя се е сбогувала с тях и е тръгнала на някъде.. Иво бързо се затичал да я търси.. Първо в парка, а като не я намерил там, се сетил че когато тя е тъжна ходи на плажа.. Отишъл там.. Търсил я.. и тичайки по брега в далечината видял тяло, лежащо на земята.. Бързо се запътил на там.. Изведнъж избухнал в сълзи.. Паднал на колене до нея.. Опитал се да спре хвърчащата на всякъде кръв, но не успял.. Веднага звъннал на линейка.. След 5 минути докторите били там, но било твърде късно.. Докосвайки ръката й, за да видят пулса й, те навели глава.. Иво им се развикал, че не правят нищо, а един от лекарите казал, че е твърде късно.. Иво заплакал така, както никога.. Докторите отвели момичето, а Иво останал там.. Доплувал до една скала и се качил на нея.. Погледнал надолу и видял отражението си.. И казал „Колко съм жалък.. Тя умря заради мен.. Господи, защо не взе мен, защо точно нея?!?” И скочил.. Потънал и не изплувал повече..
На другия ден извадили трупа на Иво.. След 2 дни погребали Мими и Иво един до друг.. Всички плачели и тъгували страшно много за тях, но никой не можел да върне времето назад.. ;(
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
